Анализа на климата и тенденции

September 5, 2026 September 5, 2026

adminGLn0

GeoRisk Deep — Разказ на анализа (0b6f7c)

Какво направихме или какви данни намерихме

Атолука, Родопи (0b6f7c) · 41.96425, 24.3335 · 1467m

Преди да кажа каквото и да е искам да благодаря за данните и идеята на Николай (Габрово), който познавам от събития свързани с данните.

Той ми показа как. Pосле ми изпрати съкратен отчет. Разширихме анализа по неговата методика заедно с Claude AI като се върнахме 40 години във времето. Отделете му внимание и четете с разбиране.

Отправна точка: GeoRisk доклад №22 — 1 точка, 1 година данни (2025), климат + релеф, без видим risk score в самия доклад.

Целта беше да не копираме GeoRisk, а да проверим и надградим всяко негово твърдение с независими, безплатни източници и по-дълга история.

Изтеглихме 46 години дневни климатични данни (Open-Meteo/ERA5, 1980-2025) — първата проверка дали GeoRisk-овите климатични изводи важат и на по-дълъг хоризонт.
Добавихме NASA POWER почвена влага (1981-2025) и открихме, че тя противоречи на GeoRisk-овия PDSI — първи сигнал, че "суша" не е еднозначно понятие тук.
Изтеглихме сеизмичен каталог (USGS+EMSC, 1970-2025) и почвен профил (SoilGrids) — двете напълно без ключ.
Регистрирахме безплатни ключове за Sentinel-2 (Copernicus Data Space) и NASA FIRMS (пожари) — и открихме, че първоначалният ни технически подход за сваляне на сателитни данни беше грешен (грешен OAuth audience), поправихме го.
Директно проучване за нови източници отвъд оригиналното задание доведе до най-важната находка на целия анализ: официална горскостопанска инвентаризация на ИАГ за точния подотдел — реален наклон, възраст, вид дървостой, почва.
Добавихме TerraClimate (реален 76-годишен PDSI ред), MODIS NDVI (2000+), НИМХ наземна валежна станция, Global Wind Atlas и European Forest Disturbance Atlas (38-годишна история на нарушения) — всички без ключ.
Комбинирахме всичко в композитен risk score и накрая — този разказ.

По пътя срещнахме и честни негативни резултати: EFFIS и JRC EDO (европейски пожарен/сушилен мониторинг) се оказаха технически недостъпни въпреки че са безплатни; FORWIND (ветровална база данни) изобщо не покрива България. Не сме ги скрили — отчетени са като задънени улици.

Графика по графика

1. Карта на зоната и историческите пожари

Точката (син маркер) и 10km буферна зона около нея, наложени върху всички 23 реални засичания на пожар от NASA FIRMS сателитите за периода 2012-2025 в радиус 10km (0 в 5km от самата точка). Размерът на кръговете е пропорционален на интензитета (FRP). Извод от картата: пожарната активност е разпръсната и рядка — няма клъстер близо до точката, което съвпада с влажния горски характер на мястото.

2. Температурен тренд 1980-2025

Сивата линия е годишната средна максимална температура; синята — 10-годишна пълзяща средна, която изглажда шума и показва посоката. Какво показва: лек ръст от ~10.1°C (началото на 80-те) до ~11.4-11.5°C (последно десетилетие) — реално затопляне, но статистически все още незначимо за периода 2000-2025 (наклон 0.25°C/десетилетие, p=0.08). С други думи: затоплянето се вижда с просто око на графиката, но 25 години все още не са достатъчно за строга статистическа увереност.

3. Валежи срещу изпарение (ET0) — годишен воден баланс

Сините стълбове са годишна сума на валежите; жълтата линия — потенциалната евапотранспирация (колко вода "иска" атмосферата обратно). Когато стълбът е над линията, годината е с воден излишък; когато е под — с дефицит. Изненадваща находка: валежите показват статистически значим ръст от 2000 насам (+14.6mm/година, p=0.016) — обратното на очакваното "по-сухо бъдеще" от GeoRisk наратива.

4. TerraClimate PDSI — реалният 76-годишен сушилен индекс

PDSI (Palmer Drought Severity Index) под нулата = по-сухо от típичното за мястото; над нулата = по-влажно. GeoRisk отчита само 1 стойност за 2025 (-2.459). Тук виждаме целия 76-годишен ред от същия източник (TerraClimate). Ключов извод: средното за 1950-1979 е +0.455 (близо до нормата), а средното за последните 5 години е -1.927 — реално, дългосрочно засушаване по тази метрика, което точка 3 (валежите) не показва directно, защото PDSI отчита и по-високото изпарение при по-топъл климат, не само валежа.

5. Почвена влага — месечна климатология (GWETROOT)

Средна root-zone почвена влага по месец, осреднена за 44 години NASA POWER данни (скала 0-1). Извод: дори най-сухите месеци остават над 0.4 — почвата тук никога не пада под прага за "суша" (0.3) или "стрес" (0.25) от заданието. Това е директно несъгласие с GeoRisk-овия PDSI сигнал от точка 4 — двата индекса измерват различни неща (атмосферен воден баланс срещу реална влага в корена), и дълбоката, богата горска почва тук явно буферира атмосферния дефицит много добре.

6. Здраве на растителността — NDVI от два независими сателита

Синята линия е месечен NDVI от Sentinel-2 (2018-2025, 10m резолюция); жълтите точки са годишен среден NDVI от MODIS (2000-2026, 250m), филтриран за облаци/сняг. По-високо = по-гъста, по-здрава зелена растителност. Извод: стойностите остават стабилно високи (~0.55-0.8) през целия 24-годишен период, без видим низходящ тренд — гората не показва признаци на деградация или хроничен воден стрес, въпреки сушилния сигнал от PDSI. Съвпада с реалната горскостопанска находка: 120-150-годишен, здрав горски масив с добра почва.

7. Пожарна сезонност

Брой засечени пожари по месец за целия период 2012-2025 (10km радиус). Извод: ясен връх през юли (типично за балканския летен сезон), с общо малко на брой събития — консистентно с ниския общ пожарен риск.

8. Сеизмичност по десетилетия

Брой земетресения (M≥2.5, 100km радиус) по десетилетие, 1970-2025. Извод: 90-те доминират картината (217 от общо 393 събития) — това е рояк труса в района на Пещера/Брацигово, а не постепенен тренд. Затова не можем да кажем, че сеизмичността "намалява" — тя е епизодична, не монотонна.

9. Разпределение на магнитудите

Хистограма на магнитудите на всички засечени труса. По-малките магнитуди (2.5-3.5) са категорично най-чести — очаквано за регион с умерена сеизмичност. Изчисленият Gutenberg-Richter b-value е 0.624, малко под типичното тектонско ~1.0 — вероятно заради разнородни магнитудни скали в каталога през десетилетията, не физически сигнал.

Извод за промените и тенденциите

Показател	Тенденция (2000-2025 или наличен период)	Значимост
Температура (Tmax)	↑ леко затопляне	Не e значимо (p=0.08)
Валежи	↑ ръст	Значимо (p=0.016)
PDSI (атмосферна суша, 76г.)	↓ засушаване (baseline→сега)	Голяма дългосрочна разлика, скорошен наклон не е значим
Почвена влага (GWETROOT)	→ стабилна	Без стрес нито веднъж за 44 години
Растителност (NDVI)	→ стабилна, здрава	Без видим низходящ тренд, 2000-2025
Пожарна активност	→ ниска, без тренд	Само сезонност (връх юли)
Сеизмичност	→ епизодична (рояк 90-те)	Не е монотонен тренд
Дни с екстремна жега (>35°C)	0 за 46 години	Практически нулев риск на тази височина

Обобщено: няма нито един показател, който да сочи бързо влошаване. Единствената реална тенденция на промяна е бавното, дългосрочно засушаване по PDSI (от близо до нормата през 1950-79 до умерено сухо сега) — но то не се отразява (поне засега) нито в реалната почвена влага, нито в здравето на растителността, нито в пожарната активност. Валежите дори растат значимо през последните 25 години, което вероятно компенсира по-високото изпарение от по-топлия климат.

Практически прочит: мястото е стабилна, здрава горска екосистема в момента. Ако нещо заслужава наблюдение занапред, това е PDSI трендът — не защото вече вреди, а защото е единствения показател с ясна дългосрочна посока на промяна сред всички проверени.